Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06.2009 04:58 - Шоце и смехът, който вдига бариерите
Автор: magelan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1549 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.06.2009 14:49


               Направи нещо за отечеството – емигрирай!, казва един белградски графит. Сочно, нали! Типично за нашия регион.          И ето двама, единият от които е „направил нещо за отечеството си”, а другият много би искал да го направи. Българка, която не живее в България, и сърбин, който с удоволствие би напуснал Сърбия, се срещат на унгарско-сръбската граница по мрачен повод, опознават се по странен начин и стават съучастници в балканска любовна история. Или по-точно участват в написването на балканската история на любовта. Или още по-точно пишат любовната история на Балканите – такава една абсурдна, неравноделна, ферментираща.... Авторът на този абсурден балкански сюжет Ищван Наги е унгарец, а това вече е предпоставка спектакълът да излезе от рамката на балканския регион. Габриела Хаджикостова /в ролята на българката/ и Милан Рос /в ролята на сръбския митничар /в живота са съответно българка и сърбин, двамата живеят и работят в Унгария. Както е и в пиесата, двамата могат да си говорят всеки на своя език и прекрасно да се разбират. Имат и още една възможност – да използват езика-посредник: унгарския. Това е важно, за да е съвсем ясно, че балканските недоразумения са всякакви други, но не и езикови. Гледах спектакъла в Стария Пловдив и искрено се учудвах, че досега никой българин не е разработил подобен сюжет, който е едновременно и абсурден, и достоверен. Възхищавах се на енергията с която двамата актьори изнасяха на гърба си вероятно тежкото представление, и бях убеден че изпитват истинско удоволствие да изрекат всеки на родния си език онова което мисли за отсрещния... Гледал съм и съм слушал с удоволствие резултата от още един проект на Малко театро – спектакъл на Габриела Хаджикостова, която заедно с четирима унгарски саксонофинсти интерпретира теми от българския фолклор. И вече съм наясно, че в това „Малко театро” има достатъчно много енергия, за да възпламени сериозен интерес към българската музика и фолклор, и към България въобще. Което го прави истински неказионен посланик на българската култура, а това ме изпълва с възхищение. Има и още едно послание – гостоприемна Унгария е благоприятната почва, в която виреят търпимостта, взаимното разбиране и проникване, и надеждата...  „Крадецът на праскови” на Емилиян Станев е великолепна балканска любовна драма. „Граничен случай” по замисъл е трагикомедия. Би било добре да е повече комедия - смехът е единственото средство, което може да накара оня мързелив митничар Шоце да вдигне бариерата за балканското общуване. Ако не броим любовта, разбира се.


Тагове:   Унгария,   малко театро,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: magelan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 47656
Постинги: 4
Коментари: 4
Гласове: 31
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031