Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06.2009 03:49 - Книжар. Това професия ли е?
Автор: magelan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4990 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 30.06.2009 15:48


 - Извинете, казаха ми че при вас мога да намеря цвички, имате ли? Този въпрос винаги ме стряска. Понеже показва че някой не е наред: или аз, или хората, които смятат, че книжарницата е място, където се продават цвички. Преди време в книжарница на колеги влезе човек да пита за тиксо и беше много разочарован да разбере, че там тиксо няма, а само книги. Услужлив посетител го упъти – ей там по уличката, зад ъгъла вляво има истинска книжарница, в която продават и тиксо, и всичко... Би трябвало да съм щастлив човек. Имам семейство: двама сина – красиви и умни деца. Жена – образована, често мила, когато се усмихва дори e красива. По образование съм филолог, по професия - книжар. В единния класификатор на професиите няма такава професия. Аз обаче не намирам по-точна дума за заниманията си. И по-кратка. Завиждам ти, че имаш такова занимание – между книгите, казват често мои познати. Предимно жени, които предпочитат да поддържат романтическа представа за околния свят. Повечето от тях никога не купуват нищо повече от готварска книга /напр. “Класически супи” - 4.00 лв., или по изключение – „Пилешка супа за женската душа” – 14 лв./. -          Как е бизнесът с книжки? Това е мой познат, които се справя успешно с трудностите на прехода. Пита ме снизходително, не без симпатия. Труден е, казвам аз и започвам да разяснявам, че книгите са стока с ниска рентабилност и в замяна на това бавноликвидни; че са тежка стока, в смисъл че тежи много спрямо стойността си, сравнена с часовници, бижута, дрехи, диаманти, лекарства и пр. Пренасял съм, товарил, разтоварвал и подреждал книги с тонове. Не съм забелязал това да облагородява. Продължавам да обяснявам, че книгата е и мръсна стока, в най-конкретния смисъл. Прахоляк от няколко вида – от хартията, от печатницата, от транспортирането, от складовете. Който си е имал работа с книги - знае. И му говоря още, че от продажба на книги не се забогатява. Че трябва да се наблюдават хората, които излизат от книжарниците с книжка под палтото, която са пропуснали да платят. Че книгите се повреждат от много пипане и разлистване, пък няма как да се предлагат без да бъдат пипани и разлиствани. Разказвам му и за неколцина редовни посетители на книжарницата, родени малко след Първата световна, които обичат да идват рано сутрин и да разлистват книжки от стелажа с надпис “История”. Всеки път преди да разлистят страничка си плюят на пръстите. Разказвам му, че някога, по времето когато токът беше евтин и поради това често го спираха, в Московския университет имаше специалност „Книгоразпространение”. Че дори познавам хора, които са учили там за книгоразпространители. Повечето от тях сега не разпространяват книги. Защо така, пита моят човек. Защо пък не, отвръщам му, щом шлосери стават заместник-председатели на комисията по култура в Народното събрание, сладкари – шефове на спорта, а заклети атеисти се кръщават на 50-годишна възраст? Явно така трябва, приказвам аз гладко, обаче разбирам че съм изпаднал в кофти ситуация. Като оня нашенец, който заминал в САЩ да поработи, започнал там нещо и на първия колега, който му рекъл усмихнато How do you do, взел да обяснява подробно как е, пък онзи вече бил подминал, защото това, оказва се, било само поздрав, нали така, куртоазна реплика един вид, а не въпрос. Леко ме притеснява начина по който ме поглежда човекът отсреща, докато се въздържа да ме запита „Ами тогава за чий ти е такъв бизнес?” И хубаво прави човекът, че се въздържа.      


Тагове:   книжарница,   сюжети,


Гласувай:
2
0



1. shushara1 - За Вальо само хубаво
21.02.2010 23:18
Прочитам едва сега - 1 месец откакто Вальо не е вече между нас нещата, които той в копнежа си за безсмъртие е публикувал на 20.06.2006 г. н късните часове на нощта. Знам, че сега там където е съзнава, че съвсем правилно е постъпил, каквито и физически усилия да му е струвало това. Благодаря ти приятелю. Щом словото ти е живо с нас живите и ти си жив. Еми
цитирай
2. hijar - Достойна и неблагодарна професия
05.02.2014 22:23
Понеже отдавна няма твърде полезната държавна фирма "Книгоразпространение", окаяните провинциални /а и не само такива/ писатели, отпечатали своите лични книги чрез "Самиздат", допират до професията "книжар" като сами правят рекламата и сами си предлагат книгите на читателите, които съвсем оредяха през последните двайсетина години. И стигат до унижението да предлагат произведенията си като бакалска стока на позорно ниска цена, само и само да се отърват от стотината бройки тираж, за да поемат отново по трънливата пътека на "Самиздат". Изпитал съм този срам нееднократно.
Веднъж особено ме заболя, когато майка умишлено издърпа детето си на отсрещния тротоар, за да не му позволи да види детските ми книжки.
И с възрастни хора имам случаи, когато ме мислят за търговец на антикварни книги и ми предлагат да си продадат купуваната на опашки дефицитна художествена литература. И още, и още.
Сега отново ме вълнува проблема с книгоразпространението - как книгите на габровските писатели, примерно, могат да стигнат до читателите в Бургас, във Велинград или Девин. И обратното. Може ли някой да ми отговори?
цитирай
3. hijar - Достойна и неблагодарна професия
05.02.2014 22:24
Понеже отдавна няма твърде полезната държавна фирма "Книгоразпространение", окаяните провинциални /а и не само такива/ писатели, отпечатали своите лични книги чрез "Самиздат", допират до професията "книжар" като сами правят рекламата и сами си предлагат книгите на читателите, които съвсем оредяха през последните двайсетина години. И стигат до унижението да предлагат произведенията си като бакалска стока на позорно ниска цена, само и само да се отърват от стотината бройки тираж, за да поемат отново по трънливата пътека на "Самиздат". Изпитал съм този срам нееднократно.
Веднъж особено ме заболя, когато майка умишлено издърпа детето си на отсрещния тротоар, за да не му позволи да види детските ми книжки.
И с възрастни хора имам случаи, когато ме мислят за търговец на антикварни книги и ми предлагат да си продадат купуваната на опашки дефицитна художествена литература. И още, и още.
Сега отново ме вълнува проблема с книгоразпространението - как книгите на габровските писатели, примерно, могат да стигнат до читателите в Бургас, във Велинград или Девин. И обратното. Може ли някой да ми отговори?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: magelan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 34764
Постинги: 4
Коментари: 4
Гласове: 31
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031