В 12 гл. апостолът говори за духовните дарби. Духът е един, но дарбите са различни. Всички ние представляваме едно тяло, а всеки от нас е частичка от тялото. Както тялото не се състои само от ръце, така и не всички в църквата са апостоли; както тялото не е само нозе, така не всички в църквата са пророци; не всички са учители, не всички вършат велики дела, имат изцелителни дарби или говорят на езици…
Както Бог е поставил всяка една от частите в тялото, както му е угодно, така и Св. Дух разделя дарбите на всеки, както Му е угодно. Т.е. ако на Духа е угодно да ми даде дарба да разпознавам духовете, а аз искам да лекувам, не би трябвало да Го изнудвам да ми даде изцелителна дарба.
Дарбите се дават за обща полза; т.е. от дарбите не се ползва този, който има дарбата, тя е за обща полза!
Ап. Павел отделя специално внимание на дарбата за езиците. Всички дарби са проява на Светия Дух и дарбата на езиците е една от тях, но църквата е имала проблем с тази дарба. Тя е най-ефектна, най-разпознаваема и може би именно защото е най-осезаема, всеки в църквата иска да покаже, че я има. В 1Кор.5:2 се казва, че коринтяните са имали склонност към възгордяване, показност и знамения (1Кор.1:22). (Сега още повече, тъй като дарбата е изтълкувана и обявена като единственият „Белег за кръщение със Светия Дух“.)
След като в 13-та гл. апостолът… им показва един превъзходен път – любовта, в 14-та започва да им показва слабостите, грешките и неправилното употребяване на дарбата за езиците: в църквата всички говорят на език, не се вслушват един-друг; и „амин“ да каже някой, никой не го чува; и жалко за този, когото Светият Дух не е дарил с кръщение! Такива хора се чувстват недостойни, незаслужили и даже недооценени. Така някои от вярващите за да избегнат неудобството, започват да симулират говорене на непознат език. Но може ли ап. Павел да потупа някого по рамото и да му каже: „Виж, ти не говориш на език, ти просто бръщолевиш“! Никой не може категорично да заяви, че еди кой си имитира непознат език. „Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него?“ (1Кор.2:11).
Все пак ап. Павел се заема с нелеката задача да усмири бурята в църквата. Явно е бил много толерантен и търпелив с коринтяните, защото им го казва индиректно, като най-напред изброява някои от духовните дарби и на първо място слага апостолството, на второ пророкуването, изрежда още няколко и на последно място слага говорене разни езици. Това би трябвало да им подскаже, че в църквата говоренето на езици не е най-важното нещо.
Апостолът ги насърчава да копнеят за духовните дарби. Но! Целенасочено обръща вниманието им и набляга особено на дарбата да пророкуват. (1Кор.14:1). След това много тактично им казва да говорят на език, когато са сами, а не сред хора, защото никой не им разбира и така назидават само себе си (а всъщност дарбите са за обща полза); и ги насърчава, казвайки им, че с духа си говорят тайни на Бога. (1Кор.14:2)
Напомня им, че когато пророкуват, хората ги разбират и това служи в църквата за назидание, увещание и утеха, затова пророкуването е по-полезната дарба и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици. (1Кор.14:3-5)
Непрекъснато ап. Павел се опитва да насочи вниманието на коринтяните към предимството на пророческите дарби пред говоренето на неразбираеми езици.В риторичен въпрос той ги пита с какво ще им е полезен ако им говори на непознати езици и не съобщи някое откровение, знание, или поука? В прав текст апостолът им казва, че такова говорене няма смисъл, то е говорене на вятъра. Затова съветва коринтяните да клонят към дарбите, с които църквата се назидава, а който говори на непознат език, нека се моли и за дарбата и да тълкува, защото при молитва на непознат език, умът му не дава плод. Самият ап. Павел им дава пример, като им казва, че се моли и с духа си, и с ума си. И в църквата предпочита да изговори 5 думи с ума си, а не 10 000 думи на непознат език; и се обръща с призив: „Братя,… бивайте пълнолетни по ум!
Ап. Павел предупреждава коринтяните, че ако всички в църквата говорят на непознати езици, и влязат невярващи, ще ги помислят, че са луди. Но ако пророкуват, и влезе някой невярващ, той ще разбере думите им, а тайните на сърцето му ще станат явни; той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между тях. По-ясно от това не би могло да им се каже!
И пак риторичен въпрос, напорист, повелителен: Какво става с вас, братя!?!
Ако няма назидание за църквата, няма и смисъл от говорене; затова, ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред, а друг да тълкува. А ако няма тълкувател, нека мълчат в църква, защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Вкъщи нека си говорят на себе си и на Бога.
Ап. Павел завършва с апел: „…братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици, обаче всичко нека става с приличие и ред. Защо казва „не забранявайте езиците“. Кой е забранявал и защо. В Библейския доклад няма отговор; според мен цялата 14-та глава е отговор.
ОБАЧЕ, всичко нека става с приличие и ред.
Когато ап. Петър говореше на езичниците (случаят с Корнилий) и те се изпълниха със Св. Дух; ако получеха каквито и да е дарби (знания, вяра, лечителни и др.), някой щеше ли да разбере, че Духът е слязъл и на тях? Не, нито те самите! Но езиците всички ги чуват и виждат. Затова в 1Кор.14:22 се казва, че езиците са белег за невярващите; и затова на езичниците им бе дадена точно тази дарба, „…а вярващи се смаяха, че Светият Дух се изля и на езичниците…“.
Същият е случаят и при Павел в Ефес, където намери някои ученици и ги пита дали са приели Светия Дух, а те отговориха, че даже не са чували за Свят Дух.
„…в що се кръстихте?“ „В Йоановото кръщение.“ Тогава Павел им каза за Исус „И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.“ Павел положи ръце, „Святият Дух слезе на тях; и говореха други езици и пророкуваха.“ Отново езиците бяха белег за хора, които дори не бяха чували за Светия Дух.
Но тук освен езици има и пророкуване. Излиза, че ако езиците са белег за кръщение със Св. Дух, пророкуването също е кръщение със Св. Дух. И ако пророкуването е по-важно от езиците, защо казвате, че само езиците са белег за кръщение, а пророкуването – не е? През цялата 14-та гл. ап. Павел се опитва да обърне вниманието на коринтяните към дарбата за пророкуване. И за да тушира това възвишаване дарбата на езици, им показа толкова много грешки, слабости и неправилно практикуване на тази дарба!
Знам, че няма да приемеш това мое мнение. Нито аз ще приема твоето. На моите аргументи ти ще излезеш с твоите, и нито аз, нито ти ще сме доказали своя казус ЗА или ПРОТИВ. Думите ни са слаби, човешкото слово е недостатъчно… Затова нека се стремим и да гледаме СЛОВОТО, което стана плът. Исус Христос, Който е същността на нашите надежди, олицетворението на нашите мечти.
Тогава на всичкото христиенин ще ви призлее.
Вие наистина нямате представа кой ви даде християнството :):):), както и какво почитате всъщност.
Казаното е валидно и за останалите религии :):):).
Имай търпение :).
Няма нито оня свят, нито рай, нито ад :). Любопитно ми е защо се напъвате, божиите служители, толкова много?
За вас пари няма :), има къде да отидат.
Ма перке бе, джанъм?
„— Отказвам да приведа доказателства, че съществувам — казва бог, — защото доказателствата изключват вярата, а ако няма вяра, аз съм нищо.
— Но — отвръща човекът — Вавилонската рибка е пълно опровержение на това, нали? Тя не може да се е развила по някаква случайност. Тя е доказателство, че ти съществуваш и следователно, според собствените ти доводи, не съществуваш. И тъй като това се опитвахме да докажем, спорът може да се счита за приключил.
— Олеле… — каза бог — не се бях сетил за това — и тозчас изчезна, отвеян от тази ефирна логика."
Аз пък мислех, че не може някой да изчезне и да бъде отвеян, ако не съществува.
Моля, отговори ми на въпроса от коментар 6.
Не е чак много трудно, да речеш.
В мига, в който хората разберат, че бог е създаден единствено с целта да бъдат лъгани и мамени, светът може да стане едно по-добро място.
Само това мога да ти кажа: Очакваната ти надежда не е плаха, а празна.
Благодаря за разбирането и пожеланието.
Когато повярвах преди 32 години, попаднах на църква, в която говореха на "езици". Напуснах я, защото някои неща ме смущаваха. Едно от тях беше именно това.
2. Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си
3. AMENO
4. Усмихни се
5. 23 Псалм
6. 7 цвята
7. една сълза
8. Животе, мой!
9. Довиждане
10. Библията - ф.
11. Отец на всички
12. сбогуване с всички
13. Благодаря Ти, Гсподи
14. Добрият пастир
15. Учени за вярата си
16. Шуберт
17. Демис Русос
18. Бог да пази България
19. Шопен
20. класич. китара
21. Сиртаки
22. Тиха нощ
23. защо ми е толкова мъчно за фреди...
24. ФЕЯ след земетресението
25. Джери Франклин
26. сервиз за лаптопи